Гриша Трифонов Дверь Врата

Красимир Георгиев
„ВРАТА“ („ДВЕРЬ”)
Гриша Трифонов (1955-2015 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Владимир Силкин


Гриша Трифонов
ВРАТА

Моите думи са ничии думи.
Моите думи не са.
Не се целуват, ни съвкупляват.
Моите думи не са.
 
А са: врата. Но когато е ничия,
тя е четвърта стена –
няма картина на нея и толкоз.
Тъжна е тази стена.
 
Няма прозорец на нея. Ни цвете.
Нито часовник. Ни скрин.
Няма дори календар на стената.
Бавна е тази стена.
 
Няма прожектор. Декори. Кулиси.
Няма и микрофон.
Паяци бродят по брава ръждива –
спомен за бивша врата.
 
Влезте, излезте през нея! За Бога –
иначе що за врата?
Или поне календар й сложете.
Бюст. Огледало. Фотьойл.
 
Та да полегне и кротне стената –
бившата скръбна врата.
Стига е скърцала. Стига е чакала.
Рамо до рамо да е.


Гриша Трифонов
ДВЕРЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Силкин)

Мои слова – ничьи слова,
В них что-то слышится смешное,
Была любовь, была жива,
Но надсмеялась надо мною.
 
Слова вошли в чужую дверь,
Они протягивают руки
Туда, где злобная, как зверь,
Забилась в угол тень разлуки.
 
Но дверь-четвёртая стена,
Она уже ничейной стала,
И потому грустна она,
Что много в жизни испытала.
 
На ней ни окон, ни цветов,
Часов настенных и комода.
И на узорочье ковров
Прошла уже сегодня мода.
 
Прожекторов нет и кулис,
Нет микрофона и декора,
Лишь люстра смотрит сверху вниз,
И та упасть готова скоро.
 
Давно не смазаны замки
И много лет на этой ржави
Живут в согласье пауки
И выживают на отраве.
 
Откройте дверь! Закройте дверь!
Вам это ничего не стоит.
У вас же не было потерь,
Для вас: „Любимая!“ – пустое.
 
Тащите кресло, зеркала,
Вот этот  бюст, фотообои.
Ах, сколько эта дверь ждала,
Рыдала сколько над собою?!
 
Но успокоится стена,
Привыкнув через миг к доверью,
Когда-то бывшая она
В забытом доме скорбной дверью.
 
Не будет петлями скрипеть,
Наутро юною проснётся,
И снова песни будет петь
Тому, кто в комнату вернётся.